fifilopa (Ина)
20 94
Aug 9, 2012, 11:11 AM

Преживял бе той 

  Poetry » Phylosophy
917 0 4 
 
Преживял бе той една торба несгоди,
ала близките му в - двойни дози.
Преживял ги бе... преживял...
Ала дали ги бе докрай разбрал?

И впиваше се във живота,
и отказваше от неговата свобода,
и молеше за капка вечност,
и бягаше от младостта.

Когато сутрин се събуждаше,
отричаше най-вечните неща.
Отричаше се от неоспоримото.
Приемаше онази мрачна самота.

А вечер свиваше се кротко,
познал и болка, срам , вина.
Познаваше предателството 
и сам предаваше се на страха.

Той беше някога велик
и син, съпруг, баща... човек
Сега се крие между четири стени
и в шепа хапчета... насън върви.

Върви... но накъде ли?
Подпира морно крак, ръка.
Дали отказал се е, или
бори се с несигурност сега?

Дали разбира колко е обичан?
И колко неразбран?
Дали си дава сметка,
че от късмета се отказа сам... сам...

Дали помогнахме му, или не?
Дали препънахме го, или сам се спря?
Дали ще преживее и това?
Дали ще преживеем ние двойно от това?

Преживял бе той една торба несгоди,
А близките му... в двойни дози.
Преживял ги бе... дали?
А ние ще ги преживеем ли?

© Ина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??