Преживял бе той
Преживял бе той една торба несгоди, ала близките му в - двойни дози. Преживял ги бе... преживял... Ала дали ги бе докрай разбрал? И впиваше се във живота, и отказваше от неговата свобода, и молеше за капка вечност, и бягаше от младостта. Когато сутрин се събуждаше, отричаше най-вечните неща. Отричаше се от неоспоримото. Приемаше онази мрачна самота. А вечер свиваше се кротко, познал и болка, срам , вина. Познаваше предателството и сам предаваше се на страха. Той беше някога велик и син, съпруг, баща... човек Сега се крие между четири стени и в шепа хапчета... насън върви. Върви... но накъде ли? Подпира морно крак, ръка. Дали отказал се е, или бори се с несигурност сега? Дали разбира колко е обичан? И колко неразбран? Дали си дава сметка, че от късмета се отказа сам... сам... Дали помогнахме му, или не? Дали препънахме го, или сам се спря? Дали ще преживее и това? Дали ще преживеем ние двойно от това? Преживял бе той една торба несгоди, А близките му... в двойни дози. Преживял ги бе... дали? А ние ще ги преживеем ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
