Прекалено много рани, прекалено много болка, прекалена празнота. Тъмно е... Прекалено е от любов да те боли, нараняваш ме... Моля те! Спри! Някой ден... но не сега, ще увехне като цвете любовта. Болката ми ще утихне и отново като огън ще се разгоря, като сълза свободно аз ще потека, като феникс ще се възродя, като теб... но няма да съм пак сама!