Прекрачиш ли...


Ръкавите си скъсах да се вливам.
Реката ти е праг, до праг.
Изсипа се небето - на лавини...
И как да се прелея...? Как...?

А мислех си - река си - като Нил.
В пустиня бях. Удави ми небето!
Да бях отпила...! Ти да бе отпил...
Не би ми било жадно тъй сърцето...!

Пътеките са много. Като случки.
Връхлитат те. И после си отиват...
Прекрача ли те - ще съм само ку**а...
Прекрачиш ли ме  - с друг ще си допия!