Прекършен клон съм след сълзите
Прекършен клон съм след сълзите,
изплакани в безсилие и страх,
скъсени дните, а дълги нощите,
и утрото е тъй далече пак.
Разтварям длани да си идат
от мен накъсаните думи,
на стенещите в тъмното видения
на болка и на съмнения...
Отчупвам се, политаща без звук.
Не мога да извикам и не трябва,
заглъхва в мен и песен - стих,
и неизписаната радост се стопява.
Не мога да я заровя болката,
запазвам я, а тя е струна...ще се скъса
от страх изгубвам посоката,
която за да живея ми е нужна...
На устните ми вик стенание,
но неизречено преглъщам го,
не искам да линея...ала
прекършеното време е отчупено.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
