Прекършена
Щом устремът ми в небесата
прекършен е със изстрела жесток,
тогава скършени крилата
превити падат... и питам се, къде е Бог.
Нали щом изпитанията дава,
дарява изходния път.
Къде ли моят път остана,
и колко тежък ми е този кръст.
И глас не ми остана да извикам,
че виж ме, Боже - слаба съм жена,
но шепна думи в тишината
за прошката на любовта.
Простила бих навярно всичко.
И Бог на мене да прости.
Аз искам си живота, ала не в кавички
с изгубени от болката мечти.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
