Премълчани въздишки
На пръсти влизаш в сърцето, по тъмно
и самодивски изгнания в мен провокираш.
Любиш ума ми... докато се съмне,
а после сам врата вместо покрив избираш.
В мрака криеш целувки токсични,
а в очите танцуват демони.
Обичаш мен. Да ме раняваш обичаш.
Плътта ли? Сърцето ли? Вземай ги!
Премълчани въздишки кънтят в полунощ,
там, където последно ме изостави.
А болката - твоето мило отроче,
всеки ден все по-жива ме прави.
Щастлив и чаровен, понесъл греха,
влизаш в мен и съдбата ми дялкаш,
с покварена обич ми пълниш света,
а на мене харесва ми сякаш...
Автограф от грима ми на твойта възглавница,
Сълзи черни - от любов и от бреме.
Тръгва пак с теб душата-изгнаница,
да те обича пак... Временно.
© Петето All rights reserved.
