Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета
от есенните цветове.
Безмълвно отразява те небето –
едно замислено пораснало дете.
Прегракнал, жаден и наежен
си търсиш смелост във война.
Увива те страхът във прежда.
В нощта се хили куха самота. ...