Препис
Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета
от есенните цветове.
Безмълвно отразява те небето –
едно замислено пораснало дете.
Прегракнал, жаден и наежен
си търсиш смелост във война.
Увива те страхът във прежда.
В нощта се хили куха самота.
А залезите – пръснати надлъж.
Едно протягане на длан – нощта ще млъкне.
Ръката ти (увехнала от дъжд)
не може даже слънце да откъсне.
© Ценка Гарова All rights reserved.
