tsenka.garova (Ценка Гарова)
12 8
17.05.2017 г., 19:23 ч.

Препис 

  Поезия
946 6 9

 

Тебеширен залезът прокапва

върху облак захарен памук.

Животът – черно-бяла снимка.

Животът – огън, взет от друг.

Почистваш пролетни дървета

от есенните цветове.

Безмълвно отразява те небето –

едно замислено пораснало дете.

Прегракнал, жаден и наежен

си търсиш смелост във война.

Увива те страхът във прежда.

В нощта се хили куха самота.

А залезите – пръснати надлъж.

Едно протягане на длан – нощта ще млъкне.

Ръката ти (увехнала от дъжд)

не може даже слънце да откъсне.

 

© Ценка Гарова Всички права запазени

Вдъхнвено от поезията на Мартин Спасов

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??