Препис
Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета
от есенните цветове.
Безмълвно отразява те небето –
едно замислено пораснало дете.
Прегракнал, жаден и наежен
си търсиш смелост във война.
Увива те страхът във прежда.
В нощта се хили куха самота.
А залезите – пръснати надлъж.
Едно протягане на длан – нощта ще млъкне.
Ръката ти (увехнала от дъжд)
не може даже слънце да откъсне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ценка Гарова Всички права запазени
