tsenka.garova
12 results
От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...
429
Тази вечер дишаш самота.
„Иска ли светът пророци?“ питаш.
Цялата тълпа ти отговори с „Да“.
Ти умееш повече да викаш.
Вчера само беше ти пророк ...
„Иска ли светът пророци?“ питаш.
Цялата тълпа ти отговори с „Да“.
Ти умееш повече да викаш.
Вчера само беше ти пророк ...
380
1
Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...
960
6
9
1.
Пейка в парк.
Страниците шумолят под десет пръста.
Изцапани с мастило мисли.
Непознати стъпки някъде наблизо. ...
Пейка в парк.
Страниците шумолят под десет пръста.
Изцапани с мастило мисли.
Непознати стъпки някъде наблизо. ...
457
1
2
Не са дървета, а са хора, които със повехнали очи
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...
919
3
Има някаква особена лудост в това да станеш рано, много рано, обгърнат от мастилен мрак и босите ти крака да събудят задрямалата луна. Да нарамиш раздърпаната раница и да излезеш в режещия студ само с чифт туристически обувки между теб и земята.
Срещаш спътника си и тръгвате. Канелен горски прах пре ...
Срещаш спътника си и тръгвате. Канелен горски прах пре ...
917
На билото на планината няма вятър.
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди, ...
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди, ...
733
1
7
Повяхват онемели простори,
където слънцето се слива със земята.
Един скиталец глух прозореца затвори
и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”
Бездомник стана той под всеки покрив, ...
където слънцето се слива със земята.
Един скиталец глух прозореца затвори
и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”
Бездомник стана той под всеки покрив, ...
457
В тънък черен шлифер се загръщам.
Помръкват и очите ми от лед.
Последния си изгрев в този град прегръщам
и вдишвам от дима му сив и блед.
Горчи кафето ми, горчи покоят. ...
Помръкват и очите ми от лед.
Последния си изгрев в този град прегръщам
и вдишвам от дима му сив и блед.
Горчи кафето ми, горчи покоят. ...
514
3
Попитай небосвода дали
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите. ...
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите. ...
693
2
Той е непознатият от втория етаж.
Видях го днес да пуши пак на двора.
Самотата му е негов камуфлаж
и отблъсква всичките засмени хора.
Един художник със четка от дим, ...
Видях го днес да пуши пак на двора.
Самотата му е негов камуфлаж
и отблъсква всичките засмени хора.
Един художник със четка от дим, ...
730
1
8
Тази вечер улиците бяха празни.
Единствен пешеходец бе дъждът.
Сгърчен мрак, олющени фасади
и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.
Уличните лампи бяха стражи - ...
Единствен пешеходец бе дъждът.
Сгърчен мрак, олющени фасади
и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.
Уличните лампи бяха стражи - ...
746
4
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
