Преповтаряне на грешките
Ще оглушея – без извивките на стръмния ти глас,
от звук на падаща звезда и щурчовите дитирамби..
Ще се препъна и на равното – без тебе, лесно, аз.
И ще умра от най-нищожния бацил, превзел кръвта ми.
Излязъл от тридневна будна кома, изведнъж,
ще се задъхам от желания и страшни липси.
Как дълго ще ликувам след това – един разсеян мъж,
забравил кой от нас, е бил щастлив, и кой зависим.
Но щом ме стегне шапката – на градския площад, голям,
ще рецитирам стихове за теб, на всички минувачи.
Мъжете ще отсъдят: "не е със всичкия си ум, остана сам..."
Жените, милостиво, в хор, навярно жив ще ме оплачат....
А ти, вземи и нахрани добрия вълк, полегнал в мен,
отгледай ми вълче дори – тревица да пасе на двора,
Тъй този свят наежен, ще, не ще, ще се събуди променен,
и всяка моя грешка от любов, ще преповтори..
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
