Преследвай я
Какви ли крачки, скокове не правих
в преследване на крайната си цел.
След себе си, какво ли не оставях -
усмивки и сълзи, любов, разстрел...
Убивах лошото, доброто поощрявах,
вярвах в невъзможности дори.
Никога обаче не предавах
чувствата и своите мечти.
Горях със мислите в подпалената клада,
давих се в разпенени вълни,
но следвах си целта. Дори да падах,
изправях се по-силен от преди.
Целта ми беше все недостижима.
Стареех неусетно, все в галоп.
Крепеше ме, че все пак в мен я има,
преследването стана ми урок.
От кулата на собственият опит,
днес мога тез слова да ви река:
Целта в човек, изгасва със живота.
Жив ли си, преследвай си целта.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
