20.11.2016 г., 23:22 ч.

Преследвай я 

  Поезия » Друга
400 0 2

Какви ли крачки, скокове не правих
в преследване на крайната си цел.
След себе си, какво ли не оставях -
усмивки и сълзи, любов, разстрел...

 

Убивах лошото, доброто поощрявах,
вярвах в невъзможности дори.
Никога обаче не предавах
чувствата и своите мечти.

 

Горях със мислите в подпалената клада,
давих се в разпенени вълни,
но следвах си целта. Дори да падах,
изправях се по-силен от преди.

 

Целта ми беше все недостижима.
Стареех неусетно, все в галоп.
Крепеше ме, че все пак в мен я има,
преследването стана ми урок.

 

От кулата на собственият опит,
днес мога тез слова да ви река:
Целта в човек, изгасва със живота.
Жив ли си, преследвай си целта.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??