Говори ми винаги само с очи!
Най- нежните и мили думи
не са ли те премълчаните?
Изпиши ги – с устни жарки!
Ще ги изчета с длани топли.
Чуй как странно звучи онова,
що в едно слива аз… и ти!
Ромоли ручеят, тече реката.
Напевно прошумоля водата.
Но нека ние с тебе да бъдем
мъдри – по-тихи и от водата!
Зазвъни ли в уши завистливи
радостта, свистят клетви люти.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.