Feb 8, 2022, 12:23 PM

Превъплъщения

  Poetry
1.1K 7 6

Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа. 

 

След минута, приличам на камъче
и в случайна обувка убивам,
както съвест, изгаряща в пламъци -
спала денем, в нощта не заспива.

Пак съм тук. И съм стръкчето мащерка
под  лъчите на летните утрини –
малка нишка, закичили в плаща си
и планински  поляни, и урви. 

 

После ставам крило пеперудено –
много фино, безпомощно, крехко,
а се нося, съвсем непринудено,
над света. И прескачам му летвите. 

 

Претворих се в калинки и  ручеи,
в песен тиха, в рева див на скот
и от всичките образи учих се,
че съм просто прашинка живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...