Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа.
След минута, приличам на камъче
и в случайна обувка убивам,
както съвест, изгаряща в пламъци -
спала денем, в нощта не заспива.
Пак съм тук. И съм стръкчето мащерка
под лъчите на летните утрини –
малка нишка, закичили в плаща си
и планински поляни, и урви.
После ставам крило пеперудено –
много фино, безпомощно, крехко,
а се нося, съвсем непринудено,
над света. И прескачам му летвите.
Претворих се в калинки и ручеи,
в песен тиха, в рева див на скот
и от всичките образи учих се,
че съм просто прашинка живот.
© Вики Все права защищены