Превзети...
"Разбий вратата" викаха талазите
и убиха в тъмното един пазач,
по тялото му плъховете лазиха
и избягаха от страх във здрача.
А портата в порутения замък
прогниваше отново като никога,
и дружниците там, сред тези камъни,
единствени отбой сред тях издигаха.
Те хвърляха със камъни по тези,
цял живот не давали им сън
и само срещу няколкото белези
убиха ги безжалостно с харпуни.
Последна нощ! Звезди и кръв на пръски,
тела без дъх... отворени очи,
едни очи отвориха там същите,
за да затворят нечии усти.
Какви усти! Говорещи за робство,
картина на печал и на тъга,
с война ти там спечелиш ли господството,
ще тънеш в мрак, роден от вечерта...
© Димитър Димчев All rights reserved.
