10.10.2009 г., 21:51 ч.

Превзети... 

  Поезия » Друга
516 0 3

"Разбий вратата" викаха талазите

и убиха в тъмното един пазач,

по тялото му плъховете лазиха

и избягаха от страх във здрача.


А портата в порутения замък

прогниваше отново като никога,

и дружниците там, сред тези камъни,

единствени отбой сред тях издигаха.


Те хвърляха със камъни по тези,

цял живот не давали им сън

и само срещу няколкото белези

убиха ги безжалостно с харпуни.


Последна нощ! Звезди и кръв на пръски,

тела без дъх... отворени очи,

едни очи отвориха там същите,

за да затворят нечии усти.


Какви усти! Говорещи за робство,

картина на печал и на тъга,

с война ти  там спечелиш ли господството,

ще тънеш в мрак, роден от вечерта... 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??