Не на шега пристигна април.
С пухкави пъпки обсипа върбата.
Плисна дъждец и всичко отми,
дори от зимата унинието и тъгата.
Потоци разбуди след дългата зима -
бели ръкави от роба моминска.
Пух от глухарче в шевица бродира,
с тих на̀пев от песен планинска.
Копнежно и дръзко, в кенарени ризи,
крачи младостта по твоите стъпки.
Никнат в сърцата нежни филизи,
жадните отпиват любовта на глътки.
Като сватовник стар, април събира
в гнездата птиците по две, по две...
Възкресява любовта зелена
в босоного момиче и русо момче.
Всичко се повтаря…. И догодина
април отново ще е чакан гост.
Виж, двойка щъркели върху комина
вързопче спускат с нов живот!
© Даниела Виткова All rights reserved.