През моите очи

Обичала съм.

И заслужено, и не.

Обичала съм.

Тайно и открито.

Обичала съм.

Без разум. Със сърце.

Обичала съм.

Макар и бидейки разбита.

Плакала съм.

И денем... и нощес.

Плакала съм.

Превивайки се в мъки.

Плакала съм.

Тъгата взимаше превес.

Плакала съм.

Преглъщайки горчиви глътки...

Щастлива съм била.

Прегърната от Слънце.

Щастлива съм била.

С усмихнати очи.

Щастлива съм била.

Оценяйки и  зрънце.

Щастлива съм била.

Там в ръцете ти.

Бях всичко хубаво в едно.

Пред очите ти стоях.

До тебе вечер спях.

Бях всяко искано добро.

И ти помагах.

И търпях.

Компромис след компромис.

С надежда за промяна.

Мълчание, старание.

Макар в сълзи обляна.

Компромис с гордостта си.

С търпение и  вяра.

Всеки ден се чудех

дали си заслужава.

Обичах те до болка.

И още те обичам.

Търпях и подминавах...

от всичко се отричах.

Но мисля да си тръгна.

Макар да те обичам.

Защото в любовта

е нужно двама да обичат.