Презимувай в мен
Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.
Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване.
Те ще бъдат прелели реки от стопения сняг.
За да търсят копнежа на твоите цъфнали острови.
Аз да бъда водата, а ти - озареният бряг.
Презимувай в сърцето ми с трели за вятърно сливане.
Дъх до дъх ще се шепнем край щъркели в млада трева.
И светът ни учуден ще гледа как с теб го откриваме -
като мисли, които възкръсват до светли слова.
Презимувай в душата ми с цветна молитва за вричане.
Кръг от двама да бъдем. Събрани - дъга до дъга.
И красивата вечност, до вчера останала ничия,
ще е нашето истинско сбъдване - днес и сега.
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
© Лъчо Калъчев All rights reserved.
