Не ме е страх от вълните.

Не ме е страх да потъна.

Страх ме е от мечтите,

ще ме е страх да се върна.

Сега се боя да замина,

да изгубя брега от очи.

И за цяла, за цяла година

да ми липсвате до болка почти.

А после, щом дойде време

да се върна при вас посред лято,

очите ви ще спрат върху мене,

като на нещо познато,

но вече друго, непривично –

или така ще ми се струва.

Океанът прави всичко различно.

Все още не мога да плувам.