Презокеанско
623
0
1
Не ме е страх от вълните.
Не ме е страх да потъна.
Страх ме е от мечтите,
ще ме е страх да се върна.
Сега се боя да замина,
да изгубя брега от очи.
И за цяла, за цяла година
да ми липсвате до болка почти.
А после, щом дойде време
да се върна при вас посред лято,
очите ви ще спрат върху мене,
като на нещо познато,
но вече друго, непривично –
или така ще ми се струва.
Океанът прави всичко различно.
Все още не мога да плувам.
© Мария All rights reserved.
