Презокеанско
625
0
1
Не ме е страх от вълните.
Не ме е страх да потъна.
Страх ме е от мечтите,
ще ме е страх да се върна.
Сега се боя да замина,
да изгубя брега от очи.
И за цяла, за цяла година
да ми липсвате до болка почти.
А после, щом дойде време
да се върна при вас посред лято,
очите ви ще спрат върху мене,
като на нещо познато,
но вече друго, непривично –
или така ще ми се струва.
Океанът прави всичко различно.
Все още не мога да плувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
