Презрение

Poetry » Philosophical

1K 10 23

Презрението е тиха мълчаливост.

То е зефир-нежен, който отминава.

След него летен аромат остава

в душата, надарена с милост.

То не търси жадно отмъщение.

Открива надеждните простори

към мигове на сбъднато съкровение

и търси обич между хората!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,Латинка-Златна!
Хубава вечер и на теб!

2019-09-22T00:12:07+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

"Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава."
И добре, че отминава, за да остави място на прошката!

Хубава и творческа вечер, Стойчо!

2019-09-21T23:49:14+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за хубавите думи,Хари!

2019-09-21T23:45:02+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Мъдрост! Поздравления, Стойчо!

2019-09-21T23:07:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за хубавите думи!
Прошката е балсам за душата на простилия.
Руми,приеми моите сърдечни поздрави!

2019-09-03T11:44:29+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0