Feb 28, 2008, 5:59 PM

При старите дървета

  Poetry
716 0 16

 

 На баба Найда, която много ми липсва

 

 

На двора пак е тихо и спокойно...

Да седнем тук, при старите дървета!

Поливаше ги баба всяка вечер,

а ябълките бяха ей...й такива!

 

Ще ти разкажа колко бе красиво!...

 

Събуждаш се с усмивка дяволита,

надушил миризмата на мекици

и

топло мляко,

конфитюр от сливи...

А целият ти ден е като вино,

което пиеш бавно и с наслада...

 

Обичаше ни майката на мама

и ни даряваше с каквото може

отвътре,

от душата си голяма...

 

Но Господ я повика

на небето...

Останаха ни

старите дървета!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....