При старите дървета
На баба Найда, която много ми липсва
На двора пак е тихо и спокойно...
Да седнем тук, при старите дървета!
Поливаше ги баба всяка вечер,
а ябълките бяха ей...й такива!
Ще ти разкажа колко бе красиво!...
Събуждаш се с усмивка дяволита,
надушил миризмата на мекици
и
топло мляко,
конфитюр от сливи...
А целият ти ден е като вино,
което пиеш бавно и с наслада...
Обичаше ни майката на мама
и ни даряваше с каквото може
отвътре,
от душата си голяма...
Но Господ я повика
на небето...
Останаха ни
старите дървета!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Тъжно, много!!! Не знам как съм го пропуснала този стих! Благодаря ти!
