Ако пристигна някой ден при теб
и спра на прага на горещите ти устни,
такава буря ще се разрази, че
в усмивки болката ти ше превърна.
Ако полегна на самотното ти рамо,
светкавици и мълнии ще срутят
натрупаната стогодишна самота
и тялото ти с топлина ще се изпълни.
Ръцете си по кожата ти, ако плъзна,
вселената ще се разклати от любов,
метеорити с грохот ще избухнат -
с хиляда волта телата ни ще заредят.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!