Приемете. Каквато – такава
И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините,
на небето. Добра ще съм вече.
Като пух от глухарче, годините,
отлетяха от мен надалече.
И ще пиша. Роса – маргаритена,
да измия очи, да прогледна.
И ръка на приятел без питане
да ми бъде опора последна.
И ще пиша, ще пиша без спиране.
Приемете. Каквато – такава.
Като вятър духът ми немирен е,
обичта несебично раздава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
