Падат първите листа.
Улиците плачат.
С дъжд пристига есента,
вместо със свирачи.
Слънцето се натъжи
и да спре опита.
Към града се приближи -
кашкавал от пита.
Над воали от мъгла
вятърът наднича
и освирепял от глад
сенките облича.
Птиците със крясък глух
бягат по небето.
Лятото под дънер сух
приглушено свети.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
