Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 10
УРОК ПО ОБНОСКИ
Срещу чужденеца Чарли мълчаливо
тръгна, но звънеца чу и колебливо
спря се до дивана тихо той, без вопъл.
Майка им покани всекиго на кокал,
сякаш на банкет са или пък празнуват.
- Преброих ги, пет са, както ми се струва,
днес на тази маса купичките, мамо! -
каза, но с гримаса Джаки, тъй че само
Сузи да го чуе и глава поклати.
- Яжте, скъпи, нека хапнем ние с тате! -
майката покани своите момчета.
- Вкъщи ще остане, място намерете
тука да си има котарак Росини.
Аз му дадох име. Идва от чужбина
Плахите момчета поглед в него впиха.
В детските очета бързо се явиха
мисли и въпроси, чувства спотаени.
- Аз съм татко Роси. Радост сте за мене,
но съм отговорен, знам, за четирима.
Сякаш недоволен, че баща ще има,
Бърди се измуши, нищичко не каза.
- Май си непослушен, тъй ли се оказа? -
котарак Росини котето настигна.
- Чуй ме, мили сине, докато не вдигнем
масата след всички, няма да се става!
Сядай до паничка! Мама заслужава
истинска похвала, че ни е гостила.
Кокал си ни дала днес, съпруго мила! -
тук Росини тръгна право към Сузана.
Нежно я прегърна, с лапи тъй я хвана,
че се притесниха котетата гладни.
Погледите скриха. С апетит грамаден
всяко си дояде порцията вкусна.
Таткото предаде лекцията устна,
за да ги научи, че така се прави.
Просто тъй се случи – без да се забави,
той за етикета да им преподава
и добри обноски в тях да вкоренява.
* * *
Сутринта на двора, слънце щом напече,
всички без умора с детска радост вече,
скочиха в игрите като в панталони.
Братята измити вятърът подгони,
но след тях се втурна татко им Росини,
за да не изпусне тримата си сина.
Мама Сузи вкъщи нещо взе да шета,
два пъти се връща място във бюфета
тя за своя Роси в него да намери.
Не че нещо носи той, но табакера
с пури медицински – лек против настинка –
имаше – същински, не като в картинка.
Кът осигури му до прозорец южен.
Сножи позволи му да се чувства нужен
и леглото старо бързо да поправи.
Хвърли карти Таро и не се забави
тя да констатира, че съдба я срещна
в нейната квартира с джентълмен безгрешен.
Портата заключи и след тях се втурна.
Свраката научи – бе клюкарка умна –
че в дома на Сузи котарак живее.
Свирна, сбрала бузи, всичките след нея
скоро да узнаят новината свежа.
Редно е да знаят, не да са невежи.
Майката достигна до една поляна.
Тримата ѝ сина, вече запъхтяни,
правеха пъртина с малките си лапки.
Татко им Росини викна: - Че са сладки
знаех, но че бързи те са – днес разбирам.
Само че измръзват и да се прибират
искам аз отдавна, ала кой ме слуша!
Много са забавни, но на мен до гуша
ми дойде да викам и да се тревожа.
Сигурно ще свикна. Пробвай, ако можеш,
ти да им се скараш, за да спрат да тичат
и да ги подкараш. Тебе те обичат!
Сузи щом видяха, нейните момчета
да лудуват спряха с палави крачета.
Тръгнаха в колона всички мълчаливо.
Превалиха склона. Някаква сънливост
беше ги надвила и умора също.
Котетата мили се прибраха вкъщи
и се настаниха в легълцата свои.
Сънища завиха нашите герои.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
