В прастара приказка една,

която разказваше ми баба,

имало дворец накрай света -

живеела във него жаба.

Но не била тя простичко влечуго -

принцеса омагьосана била

и чакала предсказаното чудо -

принц да я превърне във жена.

Навред изпращали се глашатаи

да разгласяват за това -

който на проклятието сложи край,

в едно със замък получава и мома.

Изреждали се много кандидати.

Кой от кой по-храбър бил,

но жаба да целунат по устата,

така и никой не се престрашил.

Говорела им тя със глас човешки,

че музика обича и цветя,

че стихове реди и прави грешки,

тъй както всички хора по света.

Грижовна че била и отговорна,

че с нежност и любов ще ги дари,

но принцовете виждали единствено

две студени жабешки очи.

Всяка вечер молела се тихо,

загледана във нощното небе...

Така открили я онази утрин -

замръзнала, с замлъкнало сърце...

Е, тази приказка не е от тия,

завършващи с целувката накрая,

разваляща и страшната магия,

и сватба с щерката на краля.

Разбрахте ли поуката накрая -

в живота няма нищо наготово!

Борим се, за да открием рая,

провалим ли се - започваме отново!

Не чакайте ни принцове, ни жаби,

живейте за мига, за любовта!

В живота ни магията е тази,

която сътворяваме с ума!

29.02.2012г.