Feb 17, 2015, 11:33 AM

Приказка

1.1K 0 0


В една приказна страна
живели майка, татко син и дъщеря
Не живели във разкош излишен
за сметка на това пък бил възвишен.
Владеели те сила свята за повечето хора непозната
и смесицата от любов и светлина
превръщали във земни блага.
Животът бил хем простичко устроен
хем невъзможно неспокоен
И как успявали с това се чудел даже и врага.
А врага бил страшен
хем покварен, хем уплашен
Бил живял във мрак и беди
от които нощем не се спи.
И скиталчески изнемощял
ненадейно завидял
за Светлината.
Как така? И Откъде?
Аз съм супер, пък съм мрачен
От где иде светлината?
Тя е тъй красива а аз невзрачен.
Защо не мога да я имам
или пък поне се абонирам.
За късче само светлина и топлина
ще плащам и ще взимам!
Тъй решил врагът им страшен
хем покварен хем уплашен
и от този ден и час
започнал да си прави той запас.
От красота, светлина и добродетел
А в замяна плащал като благодетел.
Но поради това, че бил невеж и нов
със светлината.
A тя, струи само в душата свята
топлината бързо чезнела в злината.
- Ето аз платих във брой
защо не става тук порой
от тези ваши добрини.
И черен облак му покрил главата
и решава.
-Тука нещо става!
Плащам аз а стоя без слава.
Ще ги счупя и ще видя какво крият
не могат мен така да ме изтрият.
Трябва аз да знам вътре що има
хем така светлина и топлина ще имам за десетима.
Счупил ги по причина допустима.

- Пари на вятъра, пък аз си мислех, че са нещо.

Така и не разбрал, къде е сбъркал
Колко животи така е объркал
И пак си станал мрачен
хем покварен хем уплашен
И обиден на съдбата
че хем си плаща
хем те не се разплащат.

Какво останало от приказната страна
на майката, таткото сина и дъщерята
Децата!
Крехки, малки и бледи
със страни големи очи.
загледани сякаш нататък
дето още свети и не боли.
Израстли големи и силни
Калени от студ и интриги
Поливани със сълзи.
Галени с тръни.
И само от време на време
объркани от мисли,
а те били забранени
нощем в леглото
въртейки се шумно
сърцата туптели
със стария ритъм
и гушвал ги меко покоят разсънен.

И никой не знаел, за тяхната тайна
Преди да отидат при светлината
майката и бащата
успели да скрият добре топлината
в сърцата на децата.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...