17.02.2015 г., 11:33

Приказка

1.1K 0 0


В една приказна страна
живели майка, татко син и дъщеря
Не живели във разкош излишен
за сметка на това пък бил възвишен.
Владеели те сила свята за повечето хора непозната
и смесицата от любов и светлина
превръщали във земни блага.
Животът бил хем простичко устроен
хем невъзможно неспокоен
И как успявали с това се чудел даже и врага.
А врага бил страшен
хем покварен, хем уплашен
Бил живял във мрак и беди
от които нощем не се спи.
И скиталчески изнемощял
ненадейно завидял
за Светлината.
Как така? И Откъде?
Аз съм супер, пък съм мрачен
От где иде светлината?
Тя е тъй красива а аз невзрачен.
Защо не мога да я имам
или пък поне се абонирам.
За късче само светлина и топлина
ще плащам и ще взимам!
Тъй решил врагът им страшен
хем покварен хем уплашен
и от този ден и час
започнал да си прави той запас.
От красота, светлина и добродетел
А в замяна плащал като благодетел.
Но поради това, че бил невеж и нов
със светлината.
A тя, струи само в душата свята
топлината бързо чезнела в злината.
- Ето аз платих във брой
защо не става тук порой
от тези ваши добрини.
И черен облак му покрил главата
и решава.
-Тука нещо става!
Плащам аз а стоя без слава.
Ще ги счупя и ще видя какво крият
не могат мен така да ме изтрият.
Трябва аз да знам вътре що има
хем така светлина и топлина ще имам за десетима.
Счупил ги по причина допустима.

- Пари на вятъра, пък аз си мислех, че са нещо.

Така и не разбрал, къде е сбъркал
Колко животи така е объркал
И пак си станал мрачен
хем покварен хем уплашен
И обиден на съдбата
че хем си плаща
хем те не се разплащат.

Какво останало от приказната страна
на майката, таткото сина и дъщерята
Децата!
Крехки, малки и бледи
със страни големи очи.
загледани сякаш нататък
дето още свети и не боли.
Израстли големи и силни
Калени от студ и интриги
Поливани със сълзи.
Галени с тръни.
И само от време на време
объркани от мисли,
а те били забранени
нощем в леглото
въртейки се шумно
сърцата туптели
със стария ритъм
и гушвал ги меко покоят разсънен.

И никой не знаел, за тяхната тайна
Преди да отидат при светлината
майката и бащата
успели да скрият добре топлината
в сърцата на децата.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....