17.02.2015 г., 11:33

Приказка

1.1K 0 0


В една приказна страна
живели майка, татко син и дъщеря
Не живели във разкош излишен
за сметка на това пък бил възвишен.
Владеели те сила свята за повечето хора непозната
и смесицата от любов и светлина
превръщали във земни блага.
Животът бил хем простичко устроен
хем невъзможно неспокоен
И как успявали с това се чудел даже и врага.
А врага бил страшен
хем покварен, хем уплашен
Бил живял във мрак и беди
от които нощем не се спи.
И скиталчески изнемощял
ненадейно завидял
за Светлината.
Как така? И Откъде?
Аз съм супер, пък съм мрачен
От где иде светлината?
Тя е тъй красива а аз невзрачен.
Защо не мога да я имам
или пък поне се абонирам.
За късче само светлина и топлина
ще плащам и ще взимам!
Тъй решил врагът им страшен
хем покварен хем уплашен
и от този ден и час
започнал да си прави той запас.
От красота, светлина и добродетел
А в замяна плащал като благодетел.
Но поради това, че бил невеж и нов
със светлината.
A тя, струи само в душата свята
топлината бързо чезнела в злината.
- Ето аз платих във брой
защо не става тук порой
от тези ваши добрини.
И черен облак му покрил главата
и решава.
-Тука нещо става!
Плащам аз а стоя без слава.
Ще ги счупя и ще видя какво крият
не могат мен така да ме изтрият.
Трябва аз да знам вътре що има
хем така светлина и топлина ще имам за десетима.
Счупил ги по причина допустима.

- Пари на вятъра, пък аз си мислех, че са нещо.

Така и не разбрал, къде е сбъркал
Колко животи така е объркал
И пак си станал мрачен
хем покварен хем уплашен
И обиден на съдбата
че хем си плаща
хем те не се разплащат.

Какво останало от приказната страна
на майката, таткото сина и дъщерята
Децата!
Крехки, малки и бледи
със страни големи очи.
загледани сякаш нататък
дето още свети и не боли.
Израстли големи и силни
Калени от студ и интриги
Поливани със сълзи.
Галени с тръни.
И само от време на време
объркани от мисли,
а те били забранени
нощем в леглото
въртейки се шумно
сърцата туптели
със стария ритъм
и гушвал ги меко покоят разсънен.

И никой не знаел, за тяхната тайна
Преди да отидат при светлината
майката и бащата
успели да скрият добре топлината
в сърцата на децата.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...