Кога ли ще те срещна
и как ще те позная,
къде си, аз дори не зная,
какво ли ще почувства
измъченото ми сърце,
но знам, ще те прегърна
с двете си ръце.
И ще лумне пламък
в нашите души,
който ще ни топли
и вечно ще гори,
пътя ни неясен
той ще осветява
и любовта ни свята
той ще озарява.
И животът ни ще бъде
чуден, земен рай,
любовта ни - приказка без край,
където двама с теб оставаме
и любовта си всекиму даряваме.
И няма да допуснем
хулни думи и лъжи
и няма нищо да ни раздели,
любовта си свята ще крепим
и живота си докрай ще извървим.
И в тази приказка без край
и в този чуден земен рай,
всичко свято се крепи
на ЛЮБОВ, НАДЕЖДИ и МЕЧТИ!
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.