25.08.2011 г., 9:34 ч.

Приказка без край 

  Поезия » Любовна
518 0 0

Кога ли ще те срещна

и как ще те позная,

къде си, аз дори не зная,

какво ли ще почувства

измъченото ми сърце,

но знам, ще те прегърна 

с двете си ръце.

И ще лумне пламък

в нашите души,

който ще ни топли

и вечно ще гори,

пътя ни неясен

той ще осветява 

и любовта ни свята

той ще озарява.

И животът ни ще бъде

чуден, земен рай,

любовта ни - приказка без край,

където двама с теб оставаме

и любовта си всекиму даряваме.

И няма да допуснем

хулни думи и лъжи

и няма нищо да ни раздели,

любовта си свята ще крепим

и живота си докрай ще извървим.

И в тази приказка без край

и в този чуден земен рай,

всичко свято се крепи 

на ЛЮБОВ, НАДЕЖДИ и МЕЧТИ!

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??