Приказка от цветове

Усещам слънцето по кожата ми как блуждае,
в очите ми е отразена красота...

С косите ми вятърът нежно си играе,

небето ме гали с пареща ръка.

Птичата песен пробужда усмивка,

шумът на потока - загубен живец...

Дъга след дъжда - цветна преливка

оцветява деня и на моя певец.

Неотлъчно ме следва в този чуден свят

и пее ми за всичко, що е виждал той.

Събудят ли се красотите, никога не ще заспят,

а багрите се сипят като порой.

Разтварям устните си сухи и вдишвам въздух свеж,

спирам времето със себе си - да му се насладя.

Цветята пак ми се усмихват, а покрити бяха някога със скреж.

Посягам цветната усмивка аз да уловя...

Усещам нечия твърде топла ласка -

слънцето ме кани да си поиграем.

Гали ме нежно, да не би да ме одраска...