25.06.2007 г., 12:45

Приказка от цветове

1K 0 1

Усещам слънцето по кожата ми как блуждае,
в очите ми е отразена красота...

С косите ми вятърът нежно си играе,

небето ме гали с пареща ръка.

Птичата песен пробужда усмивка,

шумът на потока - загубен живец...

Дъга след дъжда - цветна преливка

оцветява деня и на моя певец.

Неотлъчно ме следва в този чуден свят

и пее ми за всичко, що е виждал той.

Събудят ли се красотите, никога не ще заспят,

а багрите се сипят като порой.

Разтварям устните си сухи и вдишвам въздух свеж,

спирам времето със себе си - да му се насладя.

Цветята пак ми се усмихват, а покрити бяха някога със скреж.

Посягам цветната усмивка аз да уловя...

Усещам нечия твърде топла ласка -

слънцето ме кани да си поиграем.

Гали ме нежно, да не би да ме одраска...

А аз искрица топлинка си взимам на заем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...