25.06.2007 г., 12:45

Приказка от цветове

1K 0 1

Усещам слънцето по кожата ми как блуждае,
в очите ми е отразена красота...

С косите ми вятърът нежно си играе,

небето ме гали с пареща ръка.

Птичата песен пробужда усмивка,

шумът на потока - загубен живец...

Дъга след дъжда - цветна преливка

оцветява деня и на моя певец.

Неотлъчно ме следва в този чуден свят

и пее ми за всичко, що е виждал той.

Събудят ли се красотите, никога не ще заспят,

а багрите се сипят като порой.

Разтварям устните си сухи и вдишвам въздух свеж,

спирам времето със себе си - да му се насладя.

Цветята пак ми се усмихват, а покрити бяха някога със скреж.

Посягам цветната усмивка аз да уловя...

Усещам нечия твърде топла ласка -

слънцето ме кани да си поиграем.

Гали ме нежно, да не би да ме одраска...

А аз искрица топлинка си взимам на заем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...