Усещам слънцето по кожата ми как блуждае,
в очите ми е отразена красота...
С косите ми вятърът нежно си играе,
небето ме гали с пареща ръка.
Птичата песен пробужда усмивка,
шумът на потока - загубен живец...
Дъга след дъжда - цветна преливка
оцветява деня и на моя певец.
Неотлъчно ме следва в този чуден свят
и пее ми за всичко, що е виждал той.
Събудят ли се красотите, никога не ще заспят,
а багрите се сипят като порой.
Разтварям устните си сухи и вдишвам въздух свеж,
спирам времето със себе си - да му се насладя.
Цветята пак ми се усмихват, а покрити бяха някога със скреж.
Посягам цветната усмивка аз да уловя...
Усещам нечия твърде топла ласка -
слънцето ме кани да си поиграем.
Гали ме нежно, да не би да ме одраска...
А аз искрица топлинка си взимам на заем.© Няма смисъл Все права защищены