Apr 17, 2009, 4:54 PM

Приказка за Ада и за Рая

  Poetry » Other
834 0 3

 

          Приказка за Ада и за Рая

 

 

          Преди да заспиш, ще те полюлея
          в скута си...
          и приказка ще ти разкажа.
          Естествено, онази същата...
         за мен, за Ада и за Рая.

          Ти мислиш, че я знаеш във подробности...
          Но, не съвсем - не го мисли!
          Веднъж страдалка съм, друг път бездомница...
          ... сълзите истински са в моите очи.
          Студено е. И тъмното е страшно.
          Не трепери от страх! Сега съм тук.
          Люлея те и ти разказвам 
          за Ада и за Рая... пак накуп.
             Сълзите ми те милват и пречистват.
                Любов отронва се от моето сърце.
                Нима ти смееш повече да искаш?
              Не ти ли стигат моите ръце,
              които те докосват всеотдайно,
          които вливат ти живот
          и безпределно те обичат тайно
          с онази истинска Любов?
          Сълзите продължават да преливат.
          Заляха Този свят и Онзи свят.
           Студено е! Но топло е в душата ми,
          когато ти си в мен и в теб съм аз...

          Ще ти разказвам още...
          Не заспивай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко сте мили !Наистина ви благодаря !Ники, да не ме караш да ти разказвам приказки 1001 нощи !Недей ,де !Ще остарея, докато заспиш !
  • Страхотно!
    Много ми хареса!
    Няма да заспивам,ще чакам...!
    Поздравявам те!
    Николай
  • Хареса ми
    И идеята е интересна. Браво, Димена!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...