Приказка за бедния поет
Живеел преди много времена
един поет, в измислена страна...
И беден бил... Едва се препитавал...
За къшей хляб таланта си продавал...
Богати идвали със техните любими,
послания да съчини за тях във рими!
Годините минавали... Летели...
Прославил се зад царските предели.
Замогнал се... Имане придобил...
Душата си на дявола дарил.
Забравил старите неволи...
И от високомерие ли, от що ли,
на бедните не давал милостиня
сърцето потопило се във тиня...
Но ето, че в един прекрасен ден
от ярко слънце озарен
пред дверите му спряла Любовта
със една единствена молба:
За нея, светъл стих да сътвори
и с него да я надари!
Поетът се видял във чудо...
Оказало се, че е трудно
със закърнелите си сетива,
нежно да възпява Любовта!...
Така е и във днешни дни...
Обвържеш ли душата със пари
и твойте чувства се споминат,
Любовта излита през комина!!!...
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
