elenabili (Елена Биларева)
298 2386
Aug 25, 2011, 7:48 AM

Приказка за доверието 

  Poetry » Phylosophy
1949 0 8

Бях високо над мен и наивно посаждах доверие

даже в почви, които не раждат ни цвят, нито плод.

Сядах после на припек и заспивах блажено,

и изгарях, ала сляпо си мислех, че във тоя живот

все накрая ще дойде от вдън земя някой

да застане в горещата паст на оная ламя,

дето все ме изяжда. Само трябва да чакам!

И през цялото време е важно да бъда добра!

Чаках дълго...Но започнах да слизам надолу.

Бях по-малко спокойна. Все по-малко добра.

Озовах се сред тръните. Всички бяхме подобни.

Колко струва да бъдеш наивен във днешния свят?

Продължавах да слизам и дори не поглеждах нагоре.

Крачка, две и се срути връз мене небето ми.

Със очи заземени претърсвам пръстта за икони.

Някой с мисъл за мене изплете молитва в сърцето си.

 

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??