Приказка за две петлета
Две петлета все намират
време за да се препират.
Скачат двете и се перят
силите да си премерят.
"Нека да ти е пределно ясно,
тук за двама ни е тясно.
Знай във този кокошкарник
само аз ще съм началник."
"Същият си като мен
кукуригаш всеки ден.
С хубава си перушина,
ала в общата дружина
явно място ни за двама
отсега нататък няма."
Минаха се ден и два
нищо тях не ги събра,
ала повече на кръв
гледаше петелът пръв.
Ала ето от зарана,
че пристигна леля Стана
тя, съседката добричка
със молбата си едничка.
"Комшо, имам си проблем-
вкъщи нямам си петел,
че лисица се промъкна
и петела ми отмъкна."
"Нямаш грижи, ей ги на
имам в двора цели два."
Свърши петльовата драма,
разделиха ги тях двама.
Взе си тя петела втори,
в двора тя си го затвори.
"Аз спечелих, победих,
втория петел надвих
и живот ще си живея,
ще се перча и ще пея."
Но животът не е лесен,
нищо не е само песен,
задължения големи,
съществуват и проблеми
тъй и нашият герой
имаше ги също той-
сутринта да кукурига,
че стопаните да вдига,
червейчета да намира
и кокошките да сбира.
Как ли някой да го отмени
ще му стори добрини
част да вземе от товара.
Де ли му е днес другаря?
© Иванка Морарова All rights reserved.
Хе, много симпатично! 
