Приказка за лека нощ
не, не беше приказка за лека нощ,
аз не бях с червена шапка,
нито се убодох на вретено,
нито ми заседна хапка,
но беше някакси вълшебно
незнайно как ме изненада в гръб
(не, не изръмжа враждебно!
по-скоро беше много меко!)
захапа ме навярно със очи
и ме одраска с нокът леко
(още тръпката по мен пълзи,
когато падна на колене -
душата ми едва не изгори)
и ме смъкна в тъмна бездна,
и нагоре полетях,
следвайки гласа му дрезгав
после беше пагубно трагично,
беше яростно и бясно,
щастливо, нежно и лирично...
разтвори се небето ясно
бе разтърсващо и демонично!
може би това е знак...
да си купя истинска червена шапка...
не ви ли казах?!...влюбих се във единак...
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
