Малък елф, положил дървесната корона
армията му от лениви сухи клони.
Слънцето превърна във слуга,
а самотата в огледална суета.
Малък елф в илюзия за царство,
забравил Господ Бог и неговото паство.
Любовта за сърцето му тъй чужда,
от никой и от нищо няма нужда.
Звездите- светлини за неговата сцена,
Егоизмът- монолог, минаващ през корема.
Светулките са благородници придворни,
а богомолките предвестници отровни,
работни мравки-лакеи цял отряд,
листата - златото на царския палат.
Малък елф, безгрижен и щастлив,
макар самотен,прям и мързелив,
не мина време  и неканен гост,
без капка заговор и доза злост,
вмъкна се във малкия му свят, 
подаде скромен дар- цвете със небесен цвят.
Възмутен елфът подаръкът му не прие,
изгони госта без истината да прозре.
Колко нужен му е там приятел верен,
В дните светли,в мрака черен.
Живя така малък елф в царските покои
Всеки ден я празник, я пир ще си устрои.
Ала зима тежка в царството дойде
и без пощада палатът му превзе,
покри слугите, златото  ограби
И царят обезвластен сам остави.
Малък елф, без царство без корона,
свит в студа горчиви сълзи рони.
Изведнъж неканен гост подаде му ръка,
усмихна се и каза "трябвам ти сега".
Разбра тогава Малкият елф, с усмивка на уста,
че не царство, а приятелство е нужно на света.