Приказка за важните неща
Ще ти разкажа приказка – от страшните…
Не е за хора, дето се страхуват.
Изпълнена е с купища опасности,
ала повярвай, краят ѝ си струва…
Живял е някога в далечно кралство
един добър и много храбър крал,
ала пленил го враг с коварство…
Най-близкият му рицар го предал!
Врагът поискал отговор от краля,
един-едничък, на въпрос тъй сложен.
„Какво жените най-много желаят?”
Да отговори кралят, ако може
ще бъде той свободен да си иде
и кралството си пак да управлява.
Не знае ли, обаче не ще види,
отново слънцето в небето как изгрява.
Смутил се кралят, даже се уплашил!
Какво, за Бога, е това коварно нещо,
което тъй жените да желаят?
Те имат толкова красиви вещи!
Коя от тях е тази, за която
от всички други, повече мечтаят?
Дали е накит, може би от злато?
Или пък скъпоценен камък рядък?
Така замислен ходел из гората
и отговор не можел да намери,
докато срещнал долу, край реката,
най-грозната от всички земни твари.
Тя вещица била – и дрипава, и стара,
и мръсна, отвратително космата,
но знаела това, което търсел краля,
какво жените искат по земята.
Обаче, отговора щяла да му каже,
ако за нея кралят се ожени…
Помислил той – кое било по-важно?
Животът или безлюбовно бреме?
Така след дълъг размисъл решил,
че вещица ще вземе за кралица.
И страховете свои победил.
Все пак бил мъж, но бил и рицар…
В деня на сватбата кралицата разкрила
най-пазената тайна на земята,
че всяка от жените би ценила
единствено мигът на Свободата.
Да я обичат, но да не подрязват
от Бога дадените ѝ крила!
Това желае да запази
дори и най-покорната жена.
А вещицата казала накрая:
„Задето беше тъй добър със мен,
ще бъда най-красивата за краля,
но само половин нощ или ден.
Оставям те, кралю ти да избираш,
дали да съм такава през нощта
или ще искаш да съм най-красива
за теб на дневна светлина.”
А, кралят се усмихнал и изрекъл
за нея най-вълшебните слова.
„Сама реши кога, каква да бъдеш!
Обичам твоята добра душа!”
И затова че я оставил да избира,
тя му направила най-хубавия дар.
В очите му останала красива
завинаги пред Божия олтар!
© Керанка Иванова All rights reserved.
Може да не е от жегите, а чист мързел, не зная. Зная само, че не ми се пише и затова, Мария, ще ме извиниш, че нямам друга приказка, но ти обещавам, че ако напиша такава ще я посветя на теб! Благодаря още веднъж! 
