Приказки за приятелството и .... кавичките
Навярно съм живял като наивник
и тъпкал съм по този свят напразно –
от има-няма петдесет години
да вярвам, че Приятел значи Вярност.
Приятелю! Поравно с теб делил съм
и малкото, което притежавам.
През ум дори веднъж не ми и мина
да меря мое-твое, колко давам.
И мислех, че за двама ни е просто –
без сметки и кантари, вземаш-връщаш...
Ала какво ли значи някаква безкорист,
щом за теб Приятел не е същото.
Кое, какво и колко нещо струва
и без да щем животът проверява...
Научих, че с приятелства търгуваш.
кантари теглиш, сметки изчисляваш.
В тефтер редиш “по тежест“ разчертани
в графа “с предимство“ сити и богати,
а в крайната графа “ако остане“ –
мен – селякът – с кърпеното палто.
Е, спиш добре – тефтерът ти е пълен
с приятелства по взаимна изгода...
Аз пак ще си остана същия –
един наивник – смешен, старомоден...
Но щом онези с лъскавите дрехи
във своите тефтери те подминат,
дано да ти равнят отново сметките,
дано наистина да ти излизат!!
© Светла Илиева All rights reserved.
