Приказки за приятелството и .... кавичките
Навярно съм живял като наивник
и тъпкал съм по този свят напразно –
от има-няма петдесет години
да вярвам, че Приятел значи Вярност.
Приятелю! Поравно с теб делил съм
и малкото, което притежавам.
През ум дори веднъж не ми и мина
да меря мое-твое, колко давам.
И мислех, че за двама ни е просто –
без сметки и кантари, вземаш-връщаш...
Ала какво ли значи някаква безкорист,
щом за теб Приятел не е същото.
Кое, какво и колко нещо струва
и без да щем животът проверява...
Научих, че с приятелства търгуваш.
кантари теглиш, сметки изчисляваш.
В тефтер редиш “по тежест“ разчертани
в графа “с предимство“ сити и богати,
а в крайната графа “ако остане“ –
мен – селякът – с кърпеното палто.
Е, спиш добре – тефтерът ти е пълен
с приятелства по взаимна изгода...
Аз пак ще си остана същия –
един наивник – смешен, старомоден...
Но щом онези с лъскавите дрехи
във своите тефтери те подминат,
дано да ти равнят отново сметките,
дано наистина да ти излизат!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Илиева Всички права запазени
