Приказна нощ!
Помолих вятъра да ме разпръсне,
по устните ти блясък да остана
и всяко чувство да те гали,
в сърцето ти искрици да запали.
Помолих слънцето да спре.
Денят ти да огрея с топлина.
А то ми се усмихна на шегата
и обеща ми всеки изгрев.
Аз исках да ти подаря небе.
Във него да посея любовта си
и всяка нощ с небесно одеяло
да те прегръщам сред звездите.
Помолих и луната да заспи.
В съня ти да съм като ангел.
И в тъмното от страстите искри
най-приказната нощ да сътворяват.
© Радка Иванова All rights reserved.
