Приказни вълшебства
Небесният воал на вечерта,
избродиран е с безброй звезди,
галактики, планети...
И във вълшебно съвършенство,
приютява във себе си толкова
много любов и мечти...!
А момичето изписваше красиво
поредния си хубав стих...
А музата до нея, усмихваше се
тъй щастливо и я посипваше
със звезден златен прах...
Но, бе забравило завесите
да дръпне и в мрака -
страшна хала прелетя.
И погледа и бе привлечен
от светлината на златия
вълшебен прах...
- Не може тъй!
- Аз в мрака да летя,
а тя да се усмихва
тъй щастливо и да пише
поредния си звезден стих!
Ще взема музата...
и ще я скрия в горите
непроходими - тъмни...
И тя ще тръгне да я търси
и ще се бори със силите на мрака.
И скриха се луната и звездите
а мрака я прегърна с ледени ръце
и с ледените пръсти разчопли
старите и рани и сякаш светът
отново се срути в нозете и...
И тръгна в мрака,
през тръните полета...
разкъсаха прекрасната и бяла риза
и бисерни сълзи отронени -
оставяха следи в тъмата...
Тогава спря за миг...
А гласът на сърцето и шептеше...
Не спирай! Силна си! Върви...
Не се предавай в лапите на мрака!
И моля те, недей...назад не се обръщай!
Каквото е било - отдавна е отминало!
Ето, виж - ризницата си от светлина,
виж и меча - който стискаш в десницата си...
И стана чудо - приказно вълшебство...
Видя в небето падащи звезди -
а златната луна с надежда я докосна
и чаша и подаде с вълшебен еликсир!
И спечелила битката със мрака...
В тишината на нейният вълшебен свят...
Музата, разпиляваше със шепи
звезден и ефирен златен прах...!
Небесният воал на вечерта,
избродиран е със безброй звезди -
галактики, планети...
И във вълшебно съвършенство -
сътворяваме, мечтаем и обичаме...
И в тишината на нощта се раждат стихове
и греят - приказни вълшебства...!
14.12.2019г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
