Aug 9, 2007, 9:25 AM

Приличам ли...

  Poetry
687 0 5

Приличам ли ти на животно диво,

уплашено, подгонено в гората?

Отчаяно, остава полуживо,

когато му отнемеш свободата...

А ти ловец си властен, безпощаден -

на страстните гонения  отдаден.

Във егоизма - да ме притежаваш,

с един замах живота ми решаваш...

Но може да е друго – да летя

и пак да бъда твоя, но свободна!

Тогава ще ти бъда аз душа,

очи и глътка въздух първородна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...